Блогът на Мирослав Витанов

Всичко започна на 28 май много рано сутринта. Към 5:30 бях на гарата, а влака заминаваше в 6:10, така че просто си поговорихме с другите от групата и дойде време за път. Пътуването беше сравнително кратко, при положение, че изгледахме един филм и си говорихме за събитията от последните дни (за баловете, понеже голяма част от участниците от Русе бяха абитюренти).

Почивната база в профил

Във Варна пристигнахме към десет и половина, като бързо се ориентирахме и поехме на път за хотела, в който отседнахме. Хотела беше в курортния комплекс св. св. „Константин и Елена“, като хотела се явява почивна база на МГ „Баба Тонка“ и СОУ „Христо Ботев“. Макар, че беше доста близо до плажа, цените бяха доста добри. Стаите не бяха първа хубост като в петзвезден хотел, но като само за спане не беше никак лошо. Храната също беше доста вкусна и като един хубав бонус за нас беше, че понеже сме гости на хотела получаваме 20% отстъпка на нещата, предлагани в менюто.

По-късно към два следобед се отправихме към Варна, за да намерим прословутата IT гимназия, в която се проведе състезанието. Малко се загубихме отначало, но впоследствие успяхме да я намерим.

От тук дойде едно от най-големите ми разочарования от състезанието като цяло. Как може ученик в частно училище и още повече IT гимназия да не знае дали има инсталиран локален сървър на компютъра или не?! И още повече как може да се опитваш да свържеш аудио жака на тонколоните в монитора?! Просто нямам думи.

Иначе от към организация беше сравнително добре, макар че се правиха много промени по крайната програма. При регистрацията, всеки участник получи бадж с името си, което мисля че беше добро хрумване от страна на организаторите. Училището разполага с добра материална база и залите, в които представяхме проектите си бяха хубави.

Моя милост в чакане на откриването

Хоровия състав на гимназията

Логото на гимназията

Откриването на олимпиадата, беше интересно. Хоровия и танцувалния състав на гимназията забавлява публиката, като имаше представяне на един бизнесмен от Варна, който раздаде някои хубави награди (флаш памет, mp3 плейър и рутер). Също така представиха журитата и направиха някои разяснения по регламента и беше изтеглен жребият, по който се представяха проектите.

След като приключи официалната част от деня си направихме малка разходка, която завърши на автобусната спирка. Дойде осмицата (която беше двуетажна) и всички решиха да се возим на втория етаж. Попътувахме около 20-тина минути и стигнахме комплекса. Отбихме се по път за хотела през магазина да се запасим с различни хрупкави храни и кола. Уморени поехме към хотела и който успя да оживее до към 20:30 вечеря. След една обилна вечеря всички се качихме по стаите си и (поне аз) заспахме.

И неусетно дойде и най-важния ден от цялото мероприятие. В събота положихме тест и повечето от групата VІІІ-XІІ клас представихме своите проекти. Голяма част от нещата, които включваше теста, ги бях прочел в темите, които г-жа Митева ми предостави по конспекта публикуван на сайта на олимпиадата. Близо час и половина след началото на теста в стаята, в която бях аз бяхме останали само трима души. Аз предадох и излязох навън, където с другите готови от групата обсъдихме въпросите и отговорите, които сме дали.

Около половин час по-късно започнаха защитите на проектите. Изненадващо за мен вървяхме почти по график, но моето представяне закъсня с десет минути. Тук е хубаво да кажа и още нещо, което ме разочарова от организацията. Интернет връзката постоянно се разпадаше и представянето на проектите се затрудни. Ето тук се намесва първият ми риторичен въпрос. Защо нямаше инсталиран локален сървър?! Понеже имах късмета да не съм първи или последен видях как стоят нещата и представих локално от моят личен лаптоп.

Защитата ми мина бих казал отлично. Не бях нервен, но ме болеше глава. Въпреки това защитих много добре проекта си. В сравнение с въпросите, които журито зададе на другите участници, мен не ме питаха почти нищо. Което малко ме разочарова, понеже тук журито показа, че е изключително компетентно, но явно нямаха какво да ме питат.

И така дойде време за малко релаксация, така започна едно изключително приключение. Аз и моят съквартирант Любо решихме да се поразходим до центъра и да хапнем на MacDonald’s. Явно сме тръгнали по грешната улица, защото се лутахме около два часа из Варна, докато не намерихме този прословут център. Вече капнали от умора, щом бяхме на центъра се ориентирахме по табелите и намерихме MacDonald’s. Докато вървяхме към него, Любо срещна стара своя позната и си поговориха. След като хапнахме (две Биг Мак менюта), вече беше минал над един час.

Гледка към морето от "Буна №2"

Снимка на "Буна №2"

Тогава тръгнахме обратно към центъра, където се засякохме отново с приятелката на Любо. Към нея се беше присъединила друга нейна добра приятелка и решихме заедно да се поразходим. Събрахме се една голяма тайфа от около 5-6 човека и отидохме до плажа. Позабавлявахме се и докато се усетим беше станало девет и двайсет и с Любо решихме да се прибираме, но спонтанно докато вървяхме към спирката решихме, че ще ходим на кино. Така и направихме. Взехме автобус номер 14, който ни хвърли на около един километър от Мол Варна. Благодарение на един отзивчив младеж (малко по-голям от нас двамата) успяхме да стигнем до мола. И с леко закъснение се шмугнахме на прожекцията на филма „Мисия Лондон“, който исках да гледам от доста време, но поради простата причина, че в Русе няма нито едно кино нямаше как. Филма започна в 22:10 и свърши някъде към дванайсет и двайсет след полунощ. Понеже сюжетът ми беше вече познат от рекламните клипове по телевизията и от информацията на официалния сайт не ми беше изключително интересен. Но не мога да кажа, че беше тъп. Като за един български филм, беше на едно доста добро ниво. Заради това, че вече нямаше никакъв градски транспорт по това време, взехме едно такси, което ни закара до св. св. „Константин и Елена“. Денят беше изпълнен с много вълнения, както хубави, така и лоши, но беше едни наистина ползотворен ден. Аз си легнах към четири без петнадесет вечерта.

На следващия ден, станах към десет и половина сутринта. След всички тези приключения, този ден беше сравнително нормален. След като станах, събудих Любо и си поговорихме малко. След като разбрахме как стоят нещата –госпожата беше във Варна понеже имаше един наш проект, който не успя да се представи предишния ден. Тези, които още бяха в хотела, си събрахме багажа и си извикахме две таксита. Те ни  закараха до IT гимназията, където течеше лекцията на Светлин Наков. Лекцията му беше на тема „Качествен код“. Макар, че съм гледал същата презентация на Webloz и съм чел доста материали по въпроса, лекцията му беше интересна. Интересното беше това, че се опита да изкара PHP примитивен език. Причината за писане на некачествен код от PHP програмистите е в повечето случаи, защото така са научени или така им е по-лесно. Това е избор на програмиста, а не на проблем на езика. Тук стана една интересна дискусия с един от участниците, който стана и го накара да обясни защо говори за PHP толкова лоши неща. За съжаление на публиката презентацията трябваше да прекъсне някъде към средата, защото беше дошло време за обяд.

След един хубав обяд всички участници се запътиха към залата, където щеше да се закрива олимпиадата. Тук дойде още едно разочарование за мен от организаторите. Награждаването и закриването бяха предвидени за един и половина следобед, но стана забавяне и започна чак след два. И още едно нещо беше, че изнесоха за около пет минути резултатите и поради насъбралото се множество участници, го смъкнаха, за да се разотиват.

Явно никой от нас не беше учил достатъчно, за да се класира на челните места. Аз бях изкарал 32 от 60 възможни точки на теста, а на представянето имах 75,6 точки.

Като цяло съм доволен от резултатите си тъй като съм все още деветокласник и това че се класирах за националния кръг на олимпиадата по ИТ ми е достатъчно.

След като тръгнахме от гимназията взехме такси и отидохме на ЖП гарата, където си оставихме багажа и аз и Любо отидохме в Мол Варна, където си взехме по една кофа от KFC. Лично аз не съм почитател на пилешките крилца, но тези ги изядох с апетит. Това е най-вкусното нещо, което съм ял от доста време насам в такъв тип заведения.

И така скоро дойде най-нежелания момент. Трябваше да се качим на влака за Русе и да се приберем. Това беше последното състезание за годината и за съжаление няма да се видим с по-голямата част от групата догодина, защото те вече ще са студенти. Само Любо остана, защото той е 10 клас и има още време да се състезава.

Това е от мен. Надявам се да сте прочели целия пост и да ви е бил интересен. Ако смятате, че съм преувеличил с нещо или съм пропуснал някой важен момент напишете коментар. Не знам дали ще ми се отдаде възможност скоро да пиша пак, но този пост е достатъчно дълъг, за да ви дава храна за размисъл през времето, в което чакате новите.