НОИТ’11

Измина още една състезателна година и няма как да не драсна няколко реда за националната олимпиада по ИТ.

Тази година олимпиадата се проведе в град Благоевград, което означаваше, че ще пътуваме около 12 часа от Русе до Благоевград.

На 27 тръгнахме в 6 сутринта от Русе и след дълъг път към 16:30 бяхме в Университетски център „Бачиново“. Регистрирахме се, инсталирахме и се настанихме.

Не очаквах нещо особено от базата, тъй като спането беше по 18 лв., но всъщност беше доста приятно. Имаше ламинат, плазма на стената и общо взето приятна обстановка.

Около 18 бяхме откарани с автобус в центъра на града, където в 18:30 беше официалното откриване на олимпиадата.

След това гладни и изморени с Любо и Бойчев ходихме да ядем. Понеже за първи път бях в Благоевград не познавах града и решихме да се разпръснем в три посоки и след 15 минути да се съберем и който е намерил място за хапване да отидем.

Намерихме една пицария и както гласи българската поговорка „На глада очите му са големи“ си поръчахме големи пици, които не успяхме да изядем и трябваше да си ги вземем за вкъщи, което всъщност не беше лошо, тъй като в хотела нямахме осигурена храна и ние трябваше да се грижим за яденето. При положение, че на следващия ден имахме тест сутринта и след това защити, а най-близкото място за хапване на около 2-3 км., доста добре ни дойдоха пиците.

Теста на другия ден, както всички очаквахме беше труден. Имаше разнообразни въпроси за далтонисти, пренос на информация, социални мрежи и други. На защитата се паднах към края и журито не слушаше много и малко претупаха моето представяне, но такъв ми бил късметът.

Съботата излязохме една компания от Русе, Габрово, София и мисля, че имаше някой от Пловдив и така пийнахме, хапнахме и прекарахме добре.

Явно някои са пийнали в повече, защото на другата сутрин Бойчев беше омазан с паста за зъби, в стаята имаше дъска за гладене и много тоалетна хартия.

Иначе през деня ходихме до града, обикаляхме като гламави докато намерим центъра, защото автобусът ни стовари пред І корпус на ЮЗУ.

Миналата година с Любо започнахме една традиция, която и тази година спазихме – да ходим на кино. Понеже в CinemaCity не дават „Бързи и яростни 5“ гледахме него.

Ядохме пица и спагети в хотела, които ни донесоха. Всички насядахме по пода в коридора и беше много забавно.

Легнахме късно някъде към 2, а трябваше да станем в 5, защото влакът за София тръгваше в 6:10. Така голямото пътуване започна от 6,10 от Благоевград до към 17:20 в Русе.

Така завършиха състезанията за тази година и ако се питате защо пиша чак сега, ами мога да ви обясня с една единствена дума – УЧИЛИЩЕ.

 

Вашият коментар

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.